Как трябва да се програмира ФУ и какви реквизити трябва да съдържа касовата бележка

І. Фактическа обстановка и въпроси:

1. Във връзка с чл. 26 ал. 1 т. 7 относно наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, възниква въпросът за детайлността на наименованието на стоките или услугите-наименование по групи до детайлно изписване на всеки артикул. Като се вземат предвид възможностите, предоставени от съвременните софтуерни продукти за управление на продажбите е наложително да се внесе яснота, какво да се отразява във фискалния бон, например в следните видове търговски обекти:

a) Търговски обект за продажба на цветя (рязани стръкове, цветя в саксии) по видове стоки, както следва:

- букет (букет хризантеми, букет рози и др.);

- саксийни цветя (нарцис в саксия, фикус в саксия и др.);

- рязан стрък (роза, гербер и др.).

б) Търговски обект за продажба на мъжко, дамско и детско облекло (потници, тениски, пижами, чорапи) по видове стоки, както следва:

- Облекло (мъжко, дамско или детско);

- Мъжко облекло (потници, тениски, пижами, чорапи и др.);

- Дамско облекло (потници, тениски, пижами, чорапи и др.);

- Детско облекло (потници, тениски, пижами, чорапи и др.);

- Мъжки потник, детски чорапи, дамска пижама; или

- Пижама, потник, чорапи, независимо дали е/са мъжки, дамски или детски.

в) Търговски обект за продажба на хранителни стоки, напитки и цигари, по видове стоки, както следва:

- хлебни изделия (хляб ръчен, хляб заводски, пълнозърнест хляб и др.);

- месо и изделия от месо (месо, колбаси и др.);

- мляко и изделия от мляко и млечни продукти (прясно мляко, кисело мляко, сметана, кашкавал, сирене и др.);

- плодове (ябълки, банани, портокали и др.);

- тютюневи изделия (цигари, пури, пурети и др.);

- алкохолни изделия (вино, бира, ракия и др.);

г) Търговски обект за обмяна на валута;

д) Търговски обект – заложна къща.

2. Във връзка с чл. 45 ал. 1 т. 3: Как се процедира в случаите, когато съдружници в ООД или еднолични собственици на ЕООД извършват личен труд в дружествата. Тези лица приравняват ли се на собствениците на ЕТ, извършващи дейност с личен труд?

3. Във връзка с чл. 22 ал. 2 - В какъв формат ще се подписва записаният файл с информацията от КЛЕН:

- Подписът е част от файла;

- Подписът се записва в отделен файл, аналогично на изискванията за подаване на данни през ИС „КОНТРОЛ“ на НАП.

4. Във връзка с изискванията на софтуер за управление на продажбите:
Приравняват ли се програмите за фактуриране към изискванията на софтуер за управление на продажбите?

            По първи въпрос:  

            Съгласно чл. 26, ал. 1 на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. фискалната касова бележка, издадена от фискално устройство (ФУ), трябва да е четима, да съответства на образеца съгласно приложение №1 и да съдържа задължителните реквизити, изброени в т. 1 - т. 17 на същата алинея. В съответствие с т. 7 фискалната касова бележка задължително трябва да съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.

            Видно от разпоредбата, един от основните задължителни реквизити на фискалната касова бележка е наименование на стоката/услугата. Идентично нормативно изискване към фискалните касови бележки е било предвидено и в отменената Наредба № 4 от 16 февруари 1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти (отм., ДВ., бр.106/2006 г.) като реквизит, гарантиращ задължителна отчетност на извършената продажба, както в интерес на клиента, така и за целите на отчитането при търговеца и за осъществяване на  контрол на извършените продажби в съответния търговски обект.

            С изменението на Наредба № Н-18/2006 г. (обн., ДВ, бр. 76/2017 г.) разпоредбата на т. 7 от ал. 1 на чл. 26 е прецизирана, за да поясни, че терминът „наименование“ се отнася за стоката/услугата. Изискването във фискалната касова бележка да бъде посочено наименование на стоката/услугата е императивно, от категорията на задължителните реквизити при извършване на всяка отделна продажба на стока/услуга в търговския обект и следва да бъде разглеждано с оглед спецификата на търговския обект и техническите и функционални параметри на използваното фискално устройство.

            Поставеният въпрос е свързан с регистрирането и отчитането на продажбите в различни търговски обекти – магазин за цветя, магазин за облекло, магазин за хранителни стоки и др. В тези обекти се предлага голям  асортимент от разнообразни стоки (облекла, храни, напитки, тютюневи и алкохолни изделия, цветя и др.). Практиката показва, че в преобладаващата част от случаите задължените лица използват фискални устройства, които са програмирани да регистрират и отчитат продажбите по департаменти/стокови групи, без посочване на  конкретния вид на продадената стока, например:

-          в магазин за облекло, продажбите на стоки се отразяват като „дрехи“, „облекло“ или „ДП1“;

-          в магазин за хранителни стоки,  продажбите се отразяват като „хранителни стоки“, „нехранителни стоки“, „напитки“, „други“;

-          в магазин за цветя, продажбите се отразяват като „ДП1“, „цветя“.

            С оглед специфичната дейност в посочените търговски обекти и използваните в тях фискални устройства следва степента на детайлност в наименованието на продаваната стока да позволява на клиента да идентифицира вида на закупената от него стока. В тази връзка описаните примери от търговските практики за начин за регистриране на продажбите чрез отразяване на продаваните стоки като родово определени вещи, а именно във фискалната касова бележка да се съдържа само най-общо съответната стокова група или департамент без наименование, не може да се приеме като достатъчно за изпълнение на изискването на чл. 26, ал. 1, т. 7, тъй като не позволява в достатъчна степен да бъде идентифициран видът  на продаваната стока.

            В наредбата няма задължително нормативно изискване  в издаваните фискални касови бележки  като реквизит „наименование на стоката/услугата“ да бъде посочвана продаваната стока/услуга до степен на точното и пълно описание на конкретния артикул, предмет на продажбата, с изключение на предвидените в чл. 27, ал. 3 от наредбата продажби на специфични категории стоки/услуги. Разнообразието на артикулите от един вид стока/услуга, предлагани на пазара, извън посочените специфични категории, е в изключително широк диапазон, динамично и непрекъснато променящо се. В тази връзка и в съответствие с т. 7 на чл. 26, ал. 1 от наредбата нормативно се изисква като реквизит  във фискалната бележка да бъде посочван най-малко съответният вид на продаваната стока/услуга, например:

1. В магазин за облекло продажбите на стоки следва да се отразяват по вид на продаваната стока/услуга - пижама, потник, чорапи, независимо дали е/са мъжки, дамски или детски;

2. В магазин за цветя продажбите на стоки следва да се отразяват по вид на продаваната стока/услуга – букет, независимо дали е букет хризантеми, букет рози и др.; саксийно цвете, рязан стрък, опаковане на подарък и др.;

3. В магазин за продажба на хранителни стоки, напитки и цигари продажбите следва да се отразяват по вид на продаваната стока, като най-малко се отбелязва:

а) в хляб и хлебни изделия;

б) месо;

в)  колбаси,

г) прясно мляко,

д) кисело мляко,

е) кашкавал,

ж) сирене;

д) плодове;

е) зеленчуци;

ж) цигари, пури, пурети и др.;

            з) вино, бира, ракия и др.

            Изключение от гореописания ред е допустимо при продажби, извършвани в обменни бюра, заложни къщи или при продажби, извършвани по реда на чл. 29 от Наредба № Н-18/2006 г.

            По аналогичен начин следва да се отразяват продажбите и на стоки/услуги от всички останали, неизброени в горните примери за продажби в търговски обекти.

            Тези изисквания към фискалните касови бележки са минимални с оглед възможностите, предоставяни от съвременните технологии. Детайлното описание на продаваната стока позволява по-ефективно упражняване правата на клиентите. В тази връзка е препоръчително отразяването на продаваните стоки/услуги да се осъществява в по-голяма степен на индивидуализация. Следва да се отбележи, че задължително условие е при регистриране на продажба да се посочи видът на закупената стока/услуга, стойността и количеството й. При регистриране на продажба на различни стоки от един и същ вид, стоки с различни цени, продадените стоки следва да се посочват на отделен ред.

            По отношение на фискалния бон и придружаващата го фактура е необходимо продадените стоки да бъдат описани по горепосочения ред.

Наличните на пазара модели фискални устройства предоставят техническа възможност за въвеждане на много по-голям брой артикули от нормативно предвидения  (минимум 100 артикула, съгласно  Приложение №2 към чл. 8, ал. 1, т. 2 от наредбата)  и съответно възможност продажбите да се отразяват по съответния вид стока/услуга.

В случай че използваното ФУ поддържа по-малък брой артикули от предлаганите  в конкретния търговски обект и с оглед спазване изискването за посочване на наименование на продадената  стока/услуга  (чл. 26, ал. 1, т. 7 от наредбата), което да позволява на клиента да идентифицира вида й, може да се използват софтуерни или технически средства, свързани с експлоатираното в обекта ФУ, напр. програмен продукт, позволяващ стоките да бъдат индивидуализирани чрез баркод четец. В този случай се приема, че ако софтуерът извършва операции единствено за извършване на справки относно цена и наименование на артикула, без в него да се въвежда информация за извършваните в обекта продажби и да се проследява движението на стоки и услуги, предмет на продажбите, то този софтуер не попада в обхвата на определението за софтуер за управление на продажбите. 

Следва да се има предвид, че по отношение на минималното съдържание и реквизитите във фискалния бон нормативната уредба не допуска като наименование на продаваната стока/услуга да се изписва:

-   обща сума на продажбата,

- общи технически наименования, използвани при програмирането на ФУ, например „ДП1“, „ДП2“,

- обобщена категория на продаваните стоки/услуги, например от типа на „хранителни стоки“, „нехранителни стоки“, „други“ и т.н.

Този начин за отразяване е недопустим, тъй като не позволява идентифициране на продадената стока/услуга  в търговския обект.

По втори въпрос:

В случай че съдружник в търговско дружество, съответно едноличен собственик на търговско дружество извършва дейност като сервизен техник с личен труд в дружество, което кандидатства за издаване на разрешение за техническо обслужване и ремонт на ФУ и ИАСУТД, е необходимо наличие на сключен договор между физическото лице и търговското дружество, без значение какъв е другият статут на лицето в търговското дружество – съдружник или едноличен собственик, т.е. изключението в чл. 44, ал. 1, т. 3 от наредбата, предвидено за едноличния търговец, който извършва дейност като сервизен техник с личен труд, не е приложимо в хипотезата на търговското дружество. Това е така, тъй като търговското дружество е със статут на юридическо лице, докато едноличният търговец не е юридическо лице. Характерно за едноличния търговец е, че в един субект – физическото лице се съвместяват две правни качества – на физическото лице и на търговеца.

По трети въпрос:

Съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. сервизен техник на вписаното в свидетелството за регистрация на ФУ лице, извършващо сервизно обслужване и ремонт, извършва демонтаж на фискалната памет (ФП). При смяна на ФП задължително се извършва и смяна на КЛЕН. Сервизният техник експортира записаната в КЛЕН информация в структуриран четим вид във файл от типа „csv“, подписва файла с електронен подпис и го предава за съхранение на лицето по чл. 3 заедно с КЛЕН.

В разпоредбите на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. не е регламентирано изискване  за подписване на файлове и документи с електронен подпис.  

По четвърти въпрос:

Съгласно § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС „софтуер за управление на продажбите в търговския обект“ (СУПТО) е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.

По силата на § 1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. „управление на продажбите“ чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.

Лицата по чл. 118, ал. 18 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) могат да използват в търговски обект, в който се извършват продажби на стоки и услуги, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, само софтуер/и за управление на продажбите, отговарящ/и на посочените в Приложение № 29 изисквания, като софтуерът/ите задължително управлява/т всички фискални устройства (ФУ) в този обект. Когато софтуерът притежава следните характеристики: обработката на информацията е автоматизирана, т.е. софтуерът автоматизирано обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне или заплащане, се приема, че същият представлява СУПТО, поради което следва да отговаря на нормативните изисквания.

При така действащата нормативна уредба се налага извод, че ако за лицето, стопанисващо търговския обект, е налице задължение за издаване на фискален бон и същевременно използва софтуер, който притежава посочените по-горе характеристики, то същият е от категорията СУПТО и следва да отговаря на изискванията, посочени в Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г.

Сподели в: