Във връзка с чл. 26 ал. 1 т. 7 относно наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, възниква въпросът за детайлността на наименованието на стоките или услугите-наименование по групи до детайлно изписване на всеки артикул. Като се вземат предвид възможностите, предоставени от съвременните софтуерни продукти за управление на продажбите е наложително да се внесе яснота, какво да се отразява във фискалния бон, например в следните видове търговски обекти:
a) Търговски обект за продажба на цветя (рязани
стръкове, цветя в саксии) по видове стоки, както следва:
- букет (букет хризантеми, букет рози и др.);
- саксийни цветя (нарцис в саксия, фикус в саксия и
др.);
- рязан стрък (роза, гербер и др.).
б) Търговски обект за продажба на мъжко, дамско и
детско облекло (потници, тениски, пижами, чорапи) по
видове стоки, както следва:
- Облекло (мъжко, дамско или детско);
- Мъжко облекло (потници, тениски, пижами, чорапи и
др.);
- Дамско облекло (потници, тениски, пижами, чорапи и
др.);
- Детско облекло (потници, тениски, пижами, чорапи и
др.);
- Мъжки потник, детски чорапи, дамска пижама; или
- Пижама, потник, чорапи, независимо дали е/са мъжки,
дамски или детски.
в) Търговски обект за продажба на хранителни
стоки, напитки и цигари, по видове стоки, както следва:
- хлебни изделия (хляб ръчен, хляб заводски,
пълнозърнест хляб и др.);
- месо и изделия от месо (месо, колбаси и др.);
- мляко и изделия от мляко и млечни продукти (прясно
мляко, кисело мляко, сметана, кашкавал, сирене и др.);
- плодове (ябълки, банани, портокали и др.);
- тютюневи изделия (цигари, пури, пурети и др.);
- алкохолни изделия (вино, бира, ракия и др.);
г) Търговски обект за обмяна на валута;
д) Търговски обект – заложна къща.
Съгласно чл. 26, ал. 1 на Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. фискалната касова бележка, издадена
от фискално устройство (ФУ), трябва да е четима, да
съответства на образеца съгласно приложение №1 и да
съдържа задължителните реквизити, изброени в т. 1 - т.
17 на същата алинея. В съответствие с т. 7 фискалната
касова бележка задължително трябва да съдържа
наименование на стоката/услугата, код на данъчната
група, количество и стойност по видове закупени стоки
или услуги.
Видно от разпоредбата, един от основните задължителни
реквизити на фискалната касова бележка е наименование на
стоката/услугата. Идентично нормативно изискване към
фискалните касови бележки е било предвидено и в
отменената Наредба № 4 от 16 февруари 1999 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
(отм., ДВ., бр.106/2006 г.) като реквизит, гарантиращ
задължителна отчетност на извършената продажба, както в
интерес на клиента, така и за целите на отчитането при
търговеца и за осъществяване на контрол на извършените
продажби в съответния търговски обект.
С изменението на Наредба № Н-18/2006 г. (обн.,
ДВ, бр. 76/2017 г.) разпоредбата на т. 7 от ал. 1 на чл.
26 е прецизирана, за да поясни, че терминът „наименование“
се отнася за стоката/услугата. Изискването във
фискалната касова бележка да бъде посочено наименование
на стоката/услугата е императивно, от категорията на
задължителните реквизити при извършване на всяка отделна
продажба на стока/услуга в търговския обект и следва да
бъде разглеждано с оглед спецификата на търговския обект
и техническите и функционални параметри на използваното
фискално устройство.
Поставеният въпрос е свързан с регистрирането и
отчитането на продажбите в различни търговски обекти –
магазин за цветя, магазин за облекло, магазин за
хранителни стоки и др. В тези обекти се предлага голям
асортимент от разнообразни стоки (облекла, храни,
напитки, тютюневи и алкохолни изделия, цветя и др.).
Практиката показва, че в преобладаващата част от
случаите задължените лица използват фискални устройства,
които са програмирани да регистрират и отчитат
продажбите по департаменти/стокови групи, без
посочване на конкретния вид на продадената
стока, например:
- в магазин за облекло, продажбите на стоки се отразяват
като „дрехи“, „облекло“ или „ДП1“;
- в магазин за хранителни стоки, продажбите се отразяват
като „хранителни стоки“, „нехранителни стоки“,
„напитки“, „други“;
- в магазин за цветя, продажбите се отразяват като
„ДП1“, „цветя“.
С оглед специфичната дейност в посочените търговски обекти и използваните в тях фискални устройства следва степента на детайлност в наименованието на продаваната стока да позволява на клиента да идентифицира вида на закупената от него стока.
В тази връзка описаните примери от търговските практики за начин за регистриране на продажбите чрез отразяване на продаваните стоки като родово определени вещи, а именно във фискалната касова бележка да се съдържа само най-общо съответната стокова група или департамент без наименование, не може да се приеме като достатъчно за изпълнение на изискването на чл. 26, ал. 1, т. 7, тъй като не позволява в достатъчна степен да бъде идентифициран видът на продаваната стока.
В наредбата няма задължително нормативно
изискване в издаваните фискални касови
бележки като реквизит „наименование на стоката/услугата“
да бъде посочвана продаваната стока/услуга до
степен на точното и пълно описание на конкретния
артикул, предмет на продажбата, с изключение
на предвидените в чл. 27, ал. 3 от наредбата продажби на
специфични категории стоки/услуги. Разнообразието на
артикулите от един вид стока/услуга, предлагани на
пазара, извън посочените специфични категории, е в
изключително широк диапазон, динамично и непрекъснато
променящо се. В тази връзка и в съответствие с т. 7 на
чл. 26, ал. 1 от наредбата нормативно се изисква като
реквизит във фискалната бележка да бъде
посочван най-малко съответният вид на продаваната
стока/услуга, например:
1. В магазин за облекло продажбите на стоки следва да се отразяват по вид на продаваната стока/услуга - пижама, потник, чорапи, независимо дали е/са мъжки, дамски или детски;
2. В магазин за цветя продажбите на стоки следва да се отразяват по вид на продаваната стока/услуга – букет, независимо дали е букет хризантеми, букет рози и др.; саксийно цвете, рязан стрък, опаковане на подарък и др.;
3. В магазин за продажба на хранителни стоки,
напитки и цигари продажбите следва да се отразяват по
вид на продаваната стока, като най-малко се отбелязва:
а) в хляб и хлебни изделия;
б) месо;
в) колбаси,
г) прясно мляко,
д) кисело мляко,
е) кашкавал,
ж) сирене;
д) плодове;
е) зеленчуци;
ж) цигари, пури, пурети и др.;
з) вино, бира, ракия и др.
Изключение от гореописания ред е допустимо при продажби,
извършвани в обменни бюра, заложни къщи или при
продажби, извършвани по реда на чл. 29 от Наредба №
Н-18/2006 г.
По аналогичен начин следва да се отразяват продажбите и
на стоки/услуги от всички останали, неизброени в горните
примери за продажби в търговски обекти.
Тези изисквания към фискалните касови бележки са
минимални с оглед възможностите, предоставяни от
съвременните технологии. Детайлното описание
на продаваната стока позволява по-ефективно упражняване
правата на клиентите. В тази връзка е препоръчително
отразяването на продаваните стоки/услуги да се
осъществява в по-голяма степен на индивидуализация.
Следва да се отбележи, че задължително условие е при
регистриране на продажба да се посочи видът на
закупената стока/услуга, стойността и количеството й.
При регистриране на продажба на различни стоки от един
и същ вид, стоки с различни цени, продадените стоки
следва да се посочват на отделен ред.
По отношение на фискалния бон и придружаващата го
фактура е необходимо продадените стоки да бъдат описани
по горепосочения ред.
Наличните на пазара модели фискални устройства
предоставят техническа възможност за въвеждане на много
по-голям брой артикули от нормативно предвидения
(минимум 100 артикула, съгласно Приложение №2 към чл. 8,
ал. 1, т. 2 от наредбата) и съответно възможност
продажбите да се отразяват по съответния вид
стока/услуга.
В случай че използваното ФУ поддържа по-малък брой
артикули от предлаганите в конкретния търговски обект и
с оглед спазване изискването за посочване на
наименование на продадената стока/услуга (чл. 26, ал. 1,
т. 7 от наредбата), което да позволява на клиента да
идентифицира вида й, може да се използват софтуерни или
технически средства, свързани с експлоатираното в обекта
ФУ, напр. програмен продукт, позволяващ стоките да бъдат
индивидуализирани чрез баркод четец. В този случай се
приема, че ако софтуерът извършва
операции единствено за извършване на справки относно
цена и наименование на артикула, без в него да се
въвежда информация за извършваните в обекта продажби и
да се проследява движението на стоки и услуги, предмет
на продажбите, то този софтуер не попада в обхвата на
определението за софтуер за управление на продажбите.
Следва да се има предвид, че по отношение на
минималното съдържание и реквизитите във фискалния бон
нормативната уредба не допуска като
наименование на продаваната стока/услуга да се изписва:
- обща сума на продажбата,
- общи технически наименования, използвани при
програмирането на ФУ, например „ДП1“, „ДП2“,
- обобщена категория на продаваните стоки/услуги,
например от типа на „хранителни стоки“, „нехранителни
стоки“, „други“ и т.н.
Този начин за отразяване е недопустим, тъй като не
позволява идентифициране на продадената стока/услуга в
търговския обект.