Кошница    0
Кошницата ви е празна!

СУПТО - ОТГОВОРИ ОТ НАП част I

2019-09-10 16:59:24 0 Прочетена: 31

І. Фактическа обстановка и въпроси:

„………..“ ЕООД е специализирано счетоводно предприятие по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч) и като такова има абонаментни договори за извършване на текущо счетоводно обслужване на различни дружества.

Въпрос №1

Дружество издава фактурите си от приложенията на Microsoft office-Word/Excel, по които получава плащания както по банков път, така и в брой. Данните за фактурите (контрагент, вид услуга, количество, цена) не се избират от менюта, а се въвеждат ръчно при самото издаване на фактурите. Трябва ли този начин на издаване на фактури да се третира като „софтуер за управление на продажбите в търговския обект“ (СУПТО)?

Отговор:

Съгласно §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) "софтуер за управление на продажби в търговски обект" е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.

Съгласно §1, т. 19 от ДР на Наредба №Н-18/2006 г., „управление на продажбите“ чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.

Задължително изискване, заложено в определението, е обработката на информацията да бъде автоматизирана. Това означава, че софтуерът автоматизирано обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане.

Предвид изложеното в запитването, ако софтуерът обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане, както и съхранява в база данни въведената информация, то същият представлява СУПТО по смисъла на ДР на ЗДДС и ДР на Наредба № Н-18/2006 г.


Въпрос №2

Дружество издава фактурите към клиентите си за плащания по банков път от софтуер за издаване на фактури, нерегистриран в НАП, а фактурите за плащанията от клиенти в брой от ръчен кочан. Тази практика в съответствие ли е с новите изисквания на Наредба № Н-18/2006 г.?

Отговор:

Описаният във въпроса софтуер попада в обхвата на определението за СУПТО съгласно §1, т. 84 от ДР на ЗДДС, тъй като се използва в обект, в който се извършват продажби, за които се изисква издаване на фискален бон. Софтуерът трябва да отговаря на всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г. вкл. да управлява фискалното/ите устройство/а в обекта.

Въпрос №3

В обекта на дружеството, което приема плащания в брой и по банков път, когато бъде изискана фактура от клиент, същата се издава от счетоводното предприятие, обслужващо дружеството и се изпраща по имейл на същото, а то я представя на клиента. Как се процедира в този случай?

Изложената във въпроса фактическа обстановка не е достатъчна да бъде даден еднозначен отговор. Липсва информация относно наличието и използването на софтуер в търговските обекти на клиентите на счетоводната къща, къде и от кого се издават фискални бонове и др.


ІІ. Фактическа обстановка и въпроси:

Дружество, което извършва продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, използва софтуер, чрез който се регистрират всички продажби, извършвани в този обект. Чрез софтуера се генерира поръчка и стоките автоматично се резервират. При експедиране на стоките по поръчката се отпечатва данъчна фактура. При фактурирането системата автоматично намалява наличността в склада.

Въпрос №1

Използваният от дружеството софтуер представлява ли софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО) по смисъла на §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, който следва да отговаря на изискванията на Наредба № Н-18, в случай че за извършваните продажби на стоки бива издавана фактура за плащане в брой, но плащането в брой и издаването на фискален бон се извършва чрез мобилен касов апарат извън търговския обект на дружеството, на адреса на клиента, при доставка на стоката?

Отговор:

На база изложената фактическа обстановка категорично може да се направи заключение, че начинът, по който дружеството осъществява дейността си, попада в обхвата на определението за разносна търговия, съдържащо се в §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба №Н-18/2006 г., а именно продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредба №Н-18/2006 г. при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането. Това означава, че фискалната касова бележка (фискалният бон) трябва да се издаде на място в търговския обект и да съпровожда стоката до предоставянето й на клиента. В тази връзка използваният от Вашето дружество софтуер притежава характеристиките на софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО) съгласно определението в §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), а именно – същият се използва за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обекти, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.

Въпрос №2

Използваният от дружеството софтуер представлява ли софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО) по смисъла на §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, който следва да отговаря на изискванията на Наредба № Н-18, в случай че за извършваните продажби на стоки и/или услуги бива издавана фактура за плащане по банков път?

Отговор:

Софтуерът на дружество, извършващо продажби, които се заплащат единствено и само с банкови парични преводи, т.е. за които съгласно чл. 3 ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. не се изисква издаване на фискален бон, е извън обхвата на определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект, съдържащо се в §1, т. 84 от ДР на ЗДДС.

Въпрос №3

Използваният от дружеството софтуер представлява ли софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО) по смисъла на §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, който следва да отговаря на изискванията на Наредба № Н-18, в случай че за извършваните продажби на стоки бива издавана фактура, фактурата и стоката биват предавани на купувача чрез куриерска фирма, а заплащането на стоките се осъществява от клиента чрез куриерска услуга „наложен платеж”, след което куриерската фирма заплаща на дружеството получената сума по банков път?

Отговор:

Съдържащата се във въпроса Ви фактическа обстановка представлява разносна търговия по смисъла на определението за разносна търговия, съдържащо се в §1, т. 1 от ДР на Наредба №Н-18/2006 г., а именно „продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка“. При предаване на заявената стока на куриерското дружество – посредник при извършване на продажбата, стоката следва да се съпровожда от издаден фискален бон, който да бъде предоставен на клиента. Начинът, по който куриерското дружество ще предаде на търговеца-продавач събраните суми от клиентите, заплатили по метода „наложен платеж“, няма отношение към задължението за издаване на фискален бон.


ІІІ. Фактическа обстановка и въпрос:

Програма единствено и само за писане на фактури – т.нар. софтуер за фактуриране, която генерира единствено и само данъчна фактура с всички задължителни реквизити съгласно чл. 114 от ЗДДС, както и дебитни и кредитни известия с всички задължителни реквизити съгласно чл. 115 от ЗДДС, синхронизирана за работа с новите фискални устройства по променената Наредба №Н-18. Ще бъде ли одобрена от НАП, ако базата й данни е с DBF файлове /таблици/, като софтуерът има изградена допълнителна защита срещу външна нерегламентирана намеса и опити за промяна на таблиците?

Отговор:

Наредба №Н-18/2006 г. не въвежда ограничения по отношение на базата данни, с която работи даден софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО). В случай че функционалността на СУПТО отговаря на всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г. и неговият производител/разпространител подаде декларация по чл. 52б, ал. 1, както и изискващата се информация за софтуера съгласно чл. 52в, ал. 2, софтуерът ще бъде включен в публичния електронен списък на НАП по чл. 118, ал. 19 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).


ІV. Фактическа обстановка и въпрос:

Електронен магазин Софтуер за управление на продажбите ли е? Самият електронен магазин е софтуер. Поддържа номенклатури, клиенти, информация за доставка, плащания и управлява процеса на продажба. Според Вашите посочени критерии то той би трябвало да е Софтуер за управление на продажбите. Това от своя страна автоматично води до заключението, че самият електронен магазин трябва:

1) да се лицензира като такъв със всичките му библиотеки код и т.н.

2) трябва да издава касови бонове.

Така поне излиза от прочетеното.

Бих искал еднозначно да потвърдите или отхвърлите тази хипотеза дали електронен магазин е Софтуер за управление на продажбите, нужно ли е да се сертифицира като Софтуер за управление на продажбите и самият електронен магазин ли трябва да разпечатва касовите бонове, при разплащания за които се изисква касов бон.

На практика търговецът използва обикновено още един софтуер, в който си генерира фактурите, поддържа склада и т.н., който също е Софтуер за управление на продажбите. Примерно, ……………….. (просто е популярен софтуер, но това е само пример) или подобен.

Бихте ли внесли малко яснота по този въпрос, тъй като и двата софтуера (електронният магазин и счетоводният софтуер) на пръв поглед отговарят на определението Софтуер за управление на продажбите.

Ако електронният магазин е софтуер за управление на продажбите, какво правим с втория софтуер и как два софтуера едновременно управляват продажбите?

На практика е възможно да съществува и трети софтуер – например, освен счетоводния, да има и друг например складов (различен от счетоводния) - той също отговаря на критериите за софтуер за управление на продажбите. Кой е по-валиден от всичките?

Отговор:

Софтуерите на електронните магазини като правило притежават характеристиките на софтуер за управление на продажбите в търговски обект и трябва да бъдат надградени, така че да отговорят на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г.

Наредбата не ограничава използването на повече от един софтуер за управление на продажбите в търговски обект, но при условие, че всички софтуери отговарят на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. и са включени в публичния електронен списък на НАП по чл. 118, ал .16 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

В случай че търговецът използва за управление на продажбите си друг софтуер, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. и различен от софтуера на електронния магазин, се допуска всички заявки за продажби, направени през електронния магазин, да се импортират в базата данни на другия софтуер.

Възможните варианти са подробно описани в материали с наименования Схеми е-магазини – СУПТО“ и “Разяснения относно импорт в СУПТО на данни от външни източници на данни за продажби“, публикувани на интернет-сайта на НАП, рубрика „Полезно“, тема „Ново! Касови апарати, СУПТО, електронни магазини“.


V. Фактическа обстановка и въпроси:

Въпрос №1

Налице е складово-производствен софтуер, който не управлява фискални устройства и не разполага с вградена възможност да го прави. Част от възможните операции в софтуера са: следене на стоковите наличности, заявки към доставчици, доставки на стоки и материали, производствени операции, трансферни операции между обекти на фирмата, оферти, гаранционни карти, въвеждане на информация за извършени продажби към клиентите и издаване на свързаните с това фактури, известия и стокови разписки. Поддържа се номенклатура на стоките и контрагентите. Следва ли да се разбира в контекста на Наредба Н-18, че софтуерът, описан по-горе, се квалифицира като система за управление на продажбите (СУПТО) и попада ли той в обсега на изискванията й, според които е налице задължение той да управлява всички фискални устройства в обекта и да е одобрен от НАП?

Отговор:

На база описаната във въпроса Ви функционалност, посоченият софтуер отговаря на определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект, съдържащо се в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и за да може да бъде използван след 30.09.2019 г., следва да бъде надграден, така че да отговори на всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г.

Въпрос №2

Необходимо ли е складовият софтуер (описан във въпрос №1) да е свързан към ФУ и да е одобрен от НАП при издаване на стокови разписки и фактури, по които е избрано банково плащане?

Отговор:

Софтуер, притежаващ характеристиките и деклариран като софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО), трябва да отговаря на всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г., вкл. да е свързан и да управлява всички фискални устройства в търговския обект, както и да генерира уникален номер на всяка продажба (УНП), независимо че плащането на някои от продажбите изисква издаване на фискален бон (ФБ), например в брой, с банкова дебитна или кредитна карта, с ваучер и др., а плащането на други не изисква издаване на ФБ, например продажбите, които ще бъдат платени по банков път.

Въпрос №3

Възможно ли е версии на същия складово-производствен софтуерен продукт, които не са сред одобрените от НАП, но според Наредба Н-18 се квалифицират като СУПТО, да се разпространяват и след 31.03.2019 г. към клиенти, които оперират единствено с банкови плащания, при положение, че продуктът бъде модифициран така, че да не позволява откриване и отпечатване на документи за продажба, за която е налице задължение за издаване на фискален бон (т.е. ще са възможни само продажби по банков път)?

Отговор:

В случай че даден софтуер, деклариран като СУПТО, бъде модифициран с оглед да бъде използван само от търговци, приемащи плащания единствено по банков път, той може да бъде разпространяван под друго наименование и друга версия. Този софтуер би бил извън обхвата на регулацията, въвеждана със ЗДДС и Наредба №Н-18/2006 г.

Въпрос №4

Квалифицира ли се като система за управление на продажбите самостоятелен софтуерен продукт за фактуриране, който отговаря едновременно на всяко от следните изброени условия:

  • не е свързан по никакъв начин с регистрирането на плащанията и не може да управлява фискални устройства;

  • служи единствено за издаване на фактури и известия;

  • генерира/отпечатва опис на издадените фактури, без да включва в него информация за артикулите;

  • поддържа списък със стоки и услуги (респективно техните цени), но не управлява тяхната наличност;

  • поддържа списък с клиенти, на които се издават фактури;

  • не е модул на друг софтуер, който се квалифицира като софтуер за управление на продажбите, нито обменя информация с такива софтуери.

По смисъла на Наредба Н-18 издаването на фактура от фактуриращ софтуер (независимо от начина на плащане по фактурата) счита ли се за “управление на продажби“? Необходимо ли е такъв софтуер (за фактуриране) да е свързан с ФУ, респективно и да е одобрен от НАП?

Отговор:

Характеристиките на СУПТО, изведени на база на определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект, съдържащо се в §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС и определението за управление на продажбите, съдържащо се в §1, т. 19 от ДР на Наредба №Н-18/2006 г., са подробно обяснени в публикувания на сайта на НАП материал с наименование Какво е софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО)“.

Когато т.нар. „фактуриращ софтуер“ предоставя възможност за въвеждане на извършваните от даден търговец продажби на стоки/услуги по вид и продажна цена, осигурява автоматизирана обработка на информацията и я съхранява в база данни, той притежава характеристиките на СУПТО и следва да отговори на всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г.

Въпрос №5

Ако дадена фирма приема само плащания по банков път, не разполага с фискално устройство и издава единствено фактури от софтуер за фактуриране, задължително ли е софтуерът за фактуриране, с който работи, да отговаря на изискванията на Наредба Н-18 и да е одобрен от НАП?

Отговор:

Софтуерът, използван от дружество, което не приема плащания, изискващи издаване на ФБ, е извън обхвата на определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект, съдържащо се в §1, т. 84 от ДР на ЗДДС.

Въпрос №6

Ако в бъдеще разработим и нов продукт (или модифицираме съществуващ), който попада в хипотезата за “софтуер за управление на продажбите“ и е съобразен с изискванията на Наредба Н-18, възникват следните въпроси:

А) В приложение №29 към Наредба Н-18 е записано, че “При въвеждане в софтуера на информация за продажба софтуерът генерира уникален номер на продажбата (УНП)“ . Пояснено е, че част от този номер е индивидуалният номер на фискално устройство. Как следва да се реализира това в случаите, при които се издава фактура или стокова разписка за продажба, за която плащането ще бъде извършено по банков път, а фирмата не приема плащания в брой и не разполага с фискално устройство, чийто индивидуален номер да се запише в УНП?

Б) Допустимо ли е вместо наименование на артикул във фискален бон да се запишат номерът и датата на фактурата (или на стоковата разписка), по която е издаден той (с количество = 1 бр. и цена, отговаряща на крайната сума по фактурата)?

Отговор:

А) Моля вижте отговора на Въпрос №2 по-горе.

Б) Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от Наредба №Н-18/2006 г. (в сила от 29.03.2019 г.), при продажба, за която е издадена фактура или дебитно известие, в която/което са посочени количеството и видът на стоките или услугите, във фискалния бон се допуска да се отпечата сумарният оборот по съответните данъчни групи и код на данъчната група, като задължително се посочи номерът и датата на фактурата или дебитното известие, по която/което се извършва плащането. Задължителните реквизити на фактурите са определени в чл. 114, ал. 1 от ЗДДС.

VІ. Фактическа обстановка и въпроси:

Въпрос №1

Чл.52а – Когато Front-End-а на софтуера може да се копира/мести/изтрива свободно или се използва браузер за Front-End. В тези случаи конкретизирането на код на определено работно място е невъзможно. Работното място може да се обвърже с потребител, но един потребител може да работи в много обекти на различни машини. На всяко място може да се укаже ФУ, но не и уникален код и да се следи инсталиране/деинсталиране.

Сподели в:

Коментари

Напишете коментар

Онлайн магазин
KASOVAPARAT.BG © 2019